Родена съм и израстнах в малък град. Детството ми премина на улицата. Играехме си с децата, с братовчедите, играехме на "жмичка", събирахме миришещи листчета. Бяхме много активни деца. Помня как се научих да карам колело. Дадоха ми школника на леля, представяте ли си колко старо колело съм карала. Гумите постоянно спадаха и даже се пукаха.
В моето семейство баща ми беше лошия, той постоянно крещеше и ни се караше за всичко. Майка ни постоянно ни плашеше с него, " ще кажа на баща  ви". Бяхме бедни, или поне така си мислехме, защото баща ни беше много стиснат и до днешен е такъв, а отдавна не е беден. Искахме да си купим сладолед, но той не ни даваше. Купуваше по един шоколад на седмица за 4 души, на всеки по равно. Сестра ми беше отлична ученичка, а аз не бях. Баща ми все ми се караше и ми казваше, че не ставам за нищо, че няма да имам бъдеще и т.н. Математиката ми беше слаб предмет, а баща ми е математик. Той се опитваше да ми обяснява задачите, но от неговия негативен тон нищо не разбирах, бях малка и затова и другите предмети не ми бяха силни - не ги разбирах и не ми бяха интересни. Аз бях дете и не осъзнавах нищо, може би по-малко, отколкото другите деца на моята възраст. Обстановката вкъщи наистина беше токсична, тогава нямаше мобилни телефони, имаше домашни с шайба. По-късно се появиха мобифоните, после и интернета. През този период живеехме в нашата къща в малкия град, в нашия малък невеж свят. Майка ми е жената, която си мълчи и оставя мъжа в къщата да е прав и т.н., а тя се съгласява и прави всичко, което се очаква от нея - да готви и да чисти. Тя, от своя страна е от друг град, където е живяла в семейство без баща, защото той ги е зарязал заради друга жена и ги е оставил да живеят в мизерия. Нейният избор за мъж се определя от това, никога да не изпадне в мизерия и затова мъжа да е стиснат и да мисли за всяка стотинка, второто нещо е децата и да имат баща. За мен това е крайност и не е правилно, но жена, която не е имала баща, няма как да избере свестен мъж, защото няма модел, от който да се води. Това обяснява и защо жени като мен (красиви и интелигентни) попадат само на неподходящи мъже, защото са израстнали в лоша семейна среда и с две думи баща им е боклук. Мога да си позволя тук да съм толкова директна, защото това е истината. Момичета, на които баща им е боклук, няма никога да си намерят свестен мъж. В тази токсична среда изкарах до 18-годишна възраст, когато завърших и веднага отидох в София да стана модел. Разбира се, тогава разбрах, че съм много красива и тръгнах по лош път. Трябваше да кандидатствам, но не ми се учеше и си намерих работа с външния вид. Аз бях дете и нищо не разбирах, просто исках да се забавлявам. Бях като отвързано куче, защото баща ми не ме пускаше да ходя на дискотека в малкия град и ме наказваше да не излизам, когато си имах гаджета. В София имах всички момчета и дискотеки и никой не можеше да ме спре....